Загубата на коса може да се появи по всяко време по много причини.
Докато много мъже често са засегнати от мъжки тип оплешивяване, резултат от онаследяване, загубата на коса може да засегне и жени. Не само косата на главата ви е под риск, но и брадата и веждите.
Освен мъжкият тип оплешивяване, падането на косата може да се причини и от алопеция ареата (автоимунно заболяване, което предизвиква окапване на косата на кичури), хормони (естествени хормони като бременност или лекарства, съдържащи хормони в тях като тези, контролиращи бременността), проблеми с щитовидната жлеза и дори стрес. Когато ви сполети загуба на коса, това може да повлияе върху самочувствието ви.
Присаждането на коса може да помогне на тези, които страдат от загуба на коса и да възвърне самочувствието им. Трансплантациите са се подобрили значително и тези дни са се превърнали в успешни, минимално инвазивни процедури.
Какво представлява присаждането на коса?
Присаждането на коса е процедура, при която космени фоликули от част от тялото (обикновено позната като донорска зона) се поставят в друга част на тялото – скалп, вежди, лице, които са засегнати от оплешивяване. Процедурата е позната от десетилетия и се е променила положително както е позната днес.
Първата направена трансплантация
Първата документирана трансплантация е направена през 1822 година от студент по медицина и неговия учител в Германия. Космите се преместват от една част на главата на друга. Въпреки че са го обявили за успех и са твърдили, че ще помогне на хора, страдаши от мъжки тип оплешивяване, много малко се е говорило за това след този експеримент поне до 1900 година.
Началото на съвременните процедури по присаждане на коса
Началото на съвременните процедури по присаждане на коса е поставено през 1939 година от японски дерматолог, който е развил процеса. Доктор Окуда. Неговата техника, позната като “ударна техника”, се изразява в желанието да се възстанови загубата на коса, в резултат на наранявания и изгаряния. Тази конкретна техника включва вземане на части от кожата, които съдържат космени фоликули и поставянето им в малки отвори в засегнатите зони. Няколко години по-късно японски дерматолог прави размерът на тези грефти по-малък.
Развитие в Съединените Щати
Едва през 50-те години тази техника, развита в Япония се разпространява в Съединените Щати. Доктор Норман Орентрайх извършва процедурата през 1952 година, а изследването му е публикувано седем години по-късно. В своето изследване той формулира понятието “доминиращо господство”, в който се посочва, че трансплантираната коса все още проявява особеностите на мястото, от което е взета, а не на това, в което е поставена.
Доктор Орентрайх използва грефти с размер 4 мм, които са доста големи и в резултат на това не изглеждат съвсем естествено. Въпреки това, този размер се е използвал през 70-те и началото на 80-те и става известен като космени конци, като получава негативен отзив.
В края на 80-те и началото на 90-те години се появяват микро и минигрефти, които значително усъвършенстват процеса. Микрогрефтите са използвани да омекотят линията на скалпа, докато минигрефтите са използвани за запълване на останалата част от зоната. Повече грефти се поставят в рамките на една сесия, в сравнение с по-големите, но по-малко присадени грефти от миналото.
Извличане на фоликулярни единици
Най-модерната техника, развита през 90-те години, е изключително усъвършенствана.Лекарите извличат отделни косми, процес познат като фоликулярна екстракция (FUE) с помощта на малък инструмент с много малък диаметър и микромотор. Космите се трансплнатират на местата без коса. Както донорската, така и приемащата зона се поставят под местна упойка като процедурата не изисква правене на разрези и поставяне на конци. Процедурата позволява детайлна работа и естествени резултати без белези и болка. FUE се превръща в изборна процедура в началото на 2000 година и към момента се счита за “златен стандарт” при процедурите по присаждане.
